Предложението общинските съветници в Шумен да получават фиксирано месечно възнаграждение беше представено от част от местните медии като опит да се вземат „пари без работа“. Това е удобно внушение, но прикрива същинския въпрос:
Кой се страхува Общинският съвет да може да заседава, да проверява и да контролира кмета и администрацията, без всяка допълнителна сесия или комисия да натоварва бюджета?
Отговорът, според редакционната ни оценка, е очевиден – най-сериозно притеснение има именно в кметската администрация.
Повече заседания означават повече контрол
При сегашния модел всяка сесия и всяко заседание на комисия се заплащат отделно. Затова при искане за извънредна сесия, временна комисия или допълнителна проверка винаги може да бъде изваден аргументът, че това ще струва още пари на гражданите.
При фиксирано възнаграждение този аргумент отпада.
Общинските съветници ще могат да свикват извънредни заседания по важни обществени проблеми, да създават временни комисии и да изискват проверки, без всяко действие да бъде представяно като нов разход за бюджета.
Именно това е неудобното.
Защото един активен Общински съвет означава повече въпроси към кмета, повече изискани документи, повече публични изслушвания и повече разкрити управленски проблеми.
Какво показа извънредната сесия за ОП „БКС“?
Само преди месец извънредни комисии и извънредна сесия поставиха под сериозен контрол състоянието на ОП „БКС“ – предприятие, което кметът и администрацията последователно защитаваха.
Точно при тези заседания започнаха да излизат наяве тревожни обстоятелства.
Стана ясно, че автопаркът е бил оставен в състояние, при което от шест сметосъбиращи автомобила реално са работили едва два. Шумен е бил поставен пред реален риск от санитарна и екологична криза.
Появиха се въпроси за използването на частна техника, за отчитането на курсовете, за горивото и за начина, по който е управлявана дейността по сметосъбирането.
Ако не бяха извънредните заседания и публичният натиск, голяма част от тези проблеми вероятно щяха да останат скрити зад формални отчети и успокоителни обяснения.
Това е причината фиксираното възнаграждение да бъде толкова неудобно за кмета.
Ако Общинският съвет може да свиква комисии и сесии толкова често, колкото е необходимо, без допълнителен финансов аргумент срещу тях, постепенно ще започне да се вижда целият хаос, натрупан в общинските предприятия, обществените поръчки, ремонтите и разходването на публични средства.
Защо 30% санкция беше превърната в „70% без работа“?
Предложението предвижда фиксирано възнаграждение, което при неоправдано отсъствие от сесия се намалява с 30%. Част от медиите обаче обърнаха конструкцията.
Вместо да съобщят: „30% санкция при неоправдано отсъствие“, те поставиха заглавия от типа:
„Съветници искат 70% от възнаграждението си и без присъствие на сесия.“
Това е класическа подмяна на смисъла. Санкцията беше представена като привилегия, а предложението за повече работа без допълнително заплащане – като желание за пари без работа.
Така гражданите бяха насочени да се възмущават от съветниците, вместо да се запитат защо кметската администрация се притеснява от възможността да бъде проверявана по-често.
Медийният комфорт дава резултат. Тази реакция не може да бъде разглеждана извън контекста на публично огласената информация за значителните средства, плащани от общината за медийно и информационно обслужване.
Става дума за суми, многократно по-високи от разходите при предходното управление – средства, които бяха определени в публичното пространство като цена за „медиен комфорт“ на кмета.
Няма как да се твърди без доказателства, че всяка публикация е поръчана. Но когато общинската телевизия зададе подвеждащата рамка, а след нея същото внушение бъде повторено от няколко местни медии, възниква напълно основателният въпрос дали наблюдаваме независимо журналистическо отразяване или защита на удобен за кмета наратив.
Показателно е и какво беше премълчано:
- че извънредните сесии вече няма да се заплащат допълнително;
- че временните комисии няма да водят до нов разход;
- че ще могат да се извършват повече проверки;
- че контролът върху кмета и администрацията няма да може да бъде блокиран с аргумента, че „натоварва бюджета“.
Страхът не е от заплатите, а от проверките.
Истинският спор не е дали възнаграждението ще бъде 26%, 30% или друга сума.
Истинският спор е дали кметът и администрацията ще бъдат поставени под постоянен, реален и публичен контрол.
Фиксираното възнаграждение премахва финансовото оправдание срещу извънредни заседания, временни комисии и допълнителни проверки. То позволява на Общинския съвет да работи толкова, колкото е необходимо, без гражданите да плащат повече.
Затова най-силната съпротива не идва от хората, които искат прозрачност.
Тя идва от онези, които знаят, че повече заседания означават повече разкрити проблеми.
Кметът не се страхува от твърдите заплати на общинските съветници. Страхува се от твърдия контрол, който може да последва.