Община Шумен обяви намерение да изгради площадка за временно съхранение и третиране на строителни отпадъци в поземлен имот с идентификатор 83510.208.29 в местността „Кариерата“, край кв. Мътница. Проектът, според общинската администрация, има за цел да ограничи нерегламентираното изхвърляне на отпадъци и да подобри процесите по събиране, рециклиране и повторна употреба на строителни материали.
Площадката, предвидена върху 6713 кв. м общински имот, включва различни зони – контролно-пропусквателен пункт, товаро-разтоварна зона, трошачна и пресевна инсталации, както и пространства за съхранение на материали втора употреба като бетон, асфалт, тухли и керамика. Според документацията, проектът не предвижда опасни отпадъци, не се очакват емисии на вредни вещества и не се изисква използване на водни ресурси за технологични процеси.
Въпреки уверенията на общината, жителите на кв. Мътница изразяват сериозни опасения относно въздействието на подобен тип площадка върху качеството на въздуха в района. Местните хора питат защо инвестиционното намерение е насочено към имот, намиращ се в непосредствена близост до квартала, при положение че общината притежава и други свои терени, които биха могли да се използват без да създават риск за ежедневния комфорт, здравето и спокойствието на живеещите там.
Според тях, постоянният поток от тежкотоварни камиони, натоварени с отпадъци, ще доведе до шум, прах и допълнително замърсяване, което не съответства на обещаната липса на отрицателни въздействия. Гражданите настояват за по-прозрачна обосновка на избраното място и за реално разглеждане на алтернативи, които не засягат пряко житейската среда на хиляди жители.
Срокът за подаване на писмени становища и мнения до РИОСВ – Шумен е 7 дни от публикуването на обявлението и изтича утре. Документите могат да бъдат внесени в деловодството на инспекцията на ул. „Съединение“ 71, ет. 3, или изпратени по електронна поща на e-mail:
riosv@ riosv-shumen.eu
Макар общината да уверява, че проектът е напълно безопасен и съобразен с всички екологични изисквания, остава въпросът доколко подобни гаранции могат да бъдат проследени и потвърдени в реални условия. Как обществото може да бъде сигурно, че обещаните мерки ще се спазват не само на хартия, но и в практиката? И достатъчно ли е едно формално уверение, когато става дума за здравето на хората и качеството на въздуха, който дишат ежедневно? Тези въпроси поставят акцент върху необходимостта от по-широк диалог, по-голяма прозрачност и решения, които ясно да доказват, че интересът на гражданите е водещ.