Между XII и XIV век в скалите на южната част на Шуменското плато са били изградени скални манастири и монашески килии, които са забележителни културни и религиозни паметници от времената на Второто Българско царство.

Днес, няколко столетия по-късно, уникалните помещения, издълбани във варовиковите склонове, можеха да бъдат част от мрежа от исторически туристически обекти на територията на Шуменска област, ако държавата имаше стратегия за тяхното развитие.

Посещение до скалните манастири от околностите на село Осмар в наши дни показва, че част от помещенията и скалните образувания не са обезопасени. Пътеките към тях са трудни за използване от по-възрастни туристи, деца и хора със здравословни проблеми. А отделни места са достъпни само за тренирани катерачи.

Във време, в което европейските страни съставиха Планове за възстановяване и устойчивост след кризата, причинена от коронавируса, не е рационално и логично да се пропускат подобни възможности за развитие на екологичен туризъм и свързаност на исторически значимите обекти.

В набързо скалъпения План за възстановяване и устойчивост на България се говори за „Зелена България“, „Свързана България“, „Иновативна България“. А в същото време държавата е абдикирала от множество исторически, културни и туристически обекти в Шуменска област. Те са оставени на произвола на съдбата, на настроенията на природата и на упоритостта на доброволци, които търсят начини да минимизират щетите.

Възхита буди благородната дейност на Сдружение „Зелениград“, чиито последователи полагат грижи за природата в околността и за Скалните манастири – тези уникални архитектурни паметници от средновековната история на България.

Но за да има смисъл упоритостта на доброволците, е необходимо държавата да приеме мащабна стратегия за развитие на екологичния и исторически туризъм и да успее да запази многовековното си наследство.